Без категория

100 години от гибелта на поета Димчо Дебелянов

ПГТ „ Алеко  Константинов“  отбеляза  100 години от гибелта на поета  Димчо Дебелянов

В навечерието на 2 октомври училището почете един от големите поети на България Димчо Дебелянов. На този ден преди 100 години той  пада покосен от неприятелски  куршум .Отива си от света един талантлив и обичан човек и поет. Подпоручик Дебелянов  поема  доброволно към огневата линия. И също като Ботев  пише своите пророчески стихове:

 

Ако загина на война,

жал никого не ще попари –

изгубих майка, а жена

не найдох, нямам и другари.

Ще си отида от света –

тъй както съм дошъл бездомен,

спокоен като песента,

навяваща ненужен спомен.

[iframe src=“https://onedrive.live.com/embed?cid=1C50A2A2B80E11C3&resid=1C50A2A2B80E11C3%215568&authkey=ADpI2eBxDWb2f3k“ width=“165″ height=“128″ frameborder=“0″ scrolling=“no“]

За падналите неприятели по бойното поле поетът   казва: мъртвият не ни е враг! Така хуманистът Димчо Дебелянов мисли и приема  противника. На 29 септември той се разболява и  е трябвало да отиде в отпуск за двадесетина дни, но в последния момент някой го измества. Днес не знаем името на този някой, но по стечение на обстоятелствата Дебелянов остава на фронта ,за да бъде убит след два дни. Неговата душа си тръгва от нашия свят на 2 октомври  в 10,34  преди пладне.

На 3. октомври 1916 година  тялото на Дебелянов е погребано в Демир Хисар, в двора на черквата. През 1931 г. костите му били пренесени в родния му град Копривщица…

Завърнал се поетът там , където винаги е мечтал през целия си самотен и несретен живот. Прибрал се най- сетне в своя последен «пристан и заслона». Шестте военни стихотворения добиват популярност, след като ги откриват във военната му чанта след гибелта му на фронта-  там, където той постига своята мечтана „тиха победа“.